Наистина като пролетно ухание трептяха гласчетата на децата от Училище „Васил Левски“ в Париж в слънчевия 6 април- Ден, в който за осма поредна година празнуваме сътворения от нас пролетен празник, ден, в който усмивките и радостта в очите на децата ни окриляват.
Бяхме щастливи и благодарни и от факта, че Посланикът на Република България във Франция Н.Пр. г-н Ангел Чолаков ни предостави красивата празнична зала на посолството ни.
Благодарни сме и на г-н Йордан Янев и г-н Димитър Карарусинов от Държавна агенция за българите в чужбина за Поздравителния адрес, изпратен ни в навечерието на празника. Милите думи и прекрасните им пожелания развълнуваха присъстващите.
Специални гости на този слънчев празник бяха г-жа Жулиде Шефкет- културно аташе и г-н Христо Гутев- пресаташе в посолството на Република България във Франция, г-жа Диана Игнатова- директор на Български културен център в Париж, танцов ансамбъл „Зора“ при Асоциация на българските студенти във Франция, актрисата Елена Гроздева и многобройни приятели на училището.
На празника малките ни сладури представиха традиционните пролетни празници- Лазаровден, Цветница и Великден. Рецитираха много стихчета за пролетта и Баба Марта. Изпяха най-мелодичните български пролетни песни. Звънките гласчета на децата огласяха улиците на 15 район в Париж. А пък момиченцата, облечени като истински лазарки с костюмите, които ни предостави Министерство на образованието и науката в България, представиха обичая Лазаруване.
Към края на програмата дойде ред и на дългогодишните ни приятели от танцов състав „Зора“. Те ни поздравиха с няколко танца и народни хора. В последното хоро се включиха всички гости, родители и приятели на училището. Българи и французи с много усмивки и настроение, в един прекрасен меланж, тропнаха кръшно българско хоро.
Изненадата за децата от училище „Васил Левски“ дойде в последните минути на празника. Това бе моноспектакъла „100 що е то?“ на специалния ни гост от България актрисата Елена Гроздева. Безброй изненади предизвикаха стоте гатанки в стихотворна форма, представени и под формата на песни, с които истински се забавляваха и малки,и големи.
На края всички заедно си стоплихме душите като изпяхме незабравимата за поколения назад „Моя страна,моя България“- песен за всички, които обичат България и които продължават, макар и далеч, да носят в сърцата си България- красива, незабравима, неповторима.
Продължаването на вечните български традиции ни кара да се чувстваме българи и извън България и да се прекланяме пред всичко българско и родно - пред родното огнище, пред родното слово и пред родната история.
Пламена Ерон
Училищен ръководител в Българско училище „Васил Левски“- Париж, Франция
