На 26 март 2017 учениците от училището пресъздадоха народния обичай Лазаруване, с което зарадваха своите родители и гости.
Чрез своите прекрасни изпълнения показаха, че националният дух не е угаснал, че има хора, които го разпалват и учат младото поколение да спазва, тачи и поддържа традициите на българския народ, учат ги на вяра и любов.
Обичаят лазаруване започна със седянка : cелска стая, в средата сения (малка масичка), а на нея подредени битови съдове с орехи, ябълки, бонбони, стопанка и стопанин и техните деца.
Елена Новакович, пременена в красива носия, беше Стопанката : « По стар народен обичай, днес момите обикалят по къщите из селото и изпълняват песни за всеки член от семейството, пожелавайки плодородие и радост ». Чу се лазарска песен и едно от децата се провикна : « Мамо, мамо, лазарките идат ».
След това лазарките, пременени в хубави носии, дойдоха с кошничка за яйца и пееха: « Ой Лазаре, Лазаре… ». Стопанката ги покани да седнат, но те й отговориха, че не са дошли да сядат, а да попеят и поиграят за здраве и плoдородие на дома. Изпяха: « Прехвръкна птичка » и « Припаднала тъмна мъгла ». Лазарките попяха и на момчето в къщата : « Лаленце се люлее ». Карина-лазарка, подкани : « Айде, дружки, да попеем за здраве и живот на стопаните в този дом! ». И лазарките пяха. Наричаха и за пчелите и дръвчетата – да роят и плодят, да има берекет и радост за стопани и за стопанки!
Лазарката Изабел изпя песента « Йовано, Йованке ». Аплодирана силно и още, за да изпълни и песента « Излел е Дельо хайдутин » - великолепна песен и чудесно изпълнение. Чуйте я. А лазарката Елена Персон, още един красив глас, изпя за всички песента « Китчице » и .....отново бурни аплодисменти. Чудесните изпълнения на красивите лазарки повдигнаха настроението на всички. Лазарките изпълниха танци, а за хореографията се беше постарала Диана Илиева, преподавател в училището.
Учениците от 1-ви, 2-ри и 3-ти клас също се включиха в ритъма на празника: « Заспало ми е детенце в позлатена люлчица » - Никола, Свети и Борис « събудиха » малки и големи да видят: « Лазаря как хубаво лаварува », че « Цветница е утре ». Емил и Радослав, Калоян и Иван пожелаха : « във всяка къща да цъфти градина, явор и калина ». А за Гьоргьовден, който ще « навърже люлки за деца и булки » напомниха Емилиян и Капусин. Както му е редът, домакинята благодари на лазарките. Направиха се традиционните наричания: « Червен, червен Великден, зелен, зелен Гергьовден и догодина със здраве, Великден чука на прага »..
Накрая стопанката дари всички с по едно яйце, което момите сложиха в кошничката си. « Нека яйцето – знак на живота, да утвърди благословията за приплод на добитъка в тази къща! ». С тези пожелания лазарките се сбогуваха с домакините и кулминацията на празника беше на « площада » с традиционните лазарски танци, (т.нар. лазарски хора). На хората се хванаха родители и гости.
Прекрасният музикален акомпанимент и подборът на автентичните лазарски песни беше на Снежана Колева - една от Мистериите на българските гласове и музикален ръководител на училището. Това направи подготовката и празника много вълнуващи. Облечена в народна носия и с тамбура в ръце, тя накара всяко сърце да запее.
Докато е жива народната памет, нека я съхраним за нас и тези,които ще дойдат след нас.
Пенка Георгиева
Училищен ръководител
